"VERBA
VOLANT, SCRIPTA MANENT"
Множество
български лекари и студенти по медицина станаха жертви на жестоки репресии в
различни периоди на своя живот по време на тоталитарния режим в България.
Периодът
1944-1989 г.,характеризиращ се с подмяна на ценностите и системно унищожаване
на българската интелигенцията, доведе до създаване на консуматорско общество,
което днес ни заобикаля. Изминалите години след 9.09.1944г. бавно, но сигурно
заличават спомените от този брутален период, последвал съветската инвазия в
България. Лекарското съсловие също плати своя кървав данък на болшевишката
диктатура.
Според
официалната статистика, през 1944 г около 3400 лекари са упражнявали своята професия.
Повечето от тях са завършили Софийския Медицински Факултет, но и мнозина са се
дипломирали в чужбина - Германия, Австрия, Франция, Русия и другаде. Всички,
обаче са подвластни на Хипократовата клетва и са членове на Българския Лекарски
Съюз (БЛС), независимо дали са на държавна служба и/или на частна практика.
В
разглеждания период 1944-1989 г. броят на дипломираните лекари и студентите по
медицина нараства многократно. Условията на живот и работа, обаче, се промениха
съществено.
До
1990 г. за репресираните не се говореше открито и постепенно споменът за тях
избледняваше. Тези наши колеги заслужаваха поне да ги споменем, да почетем
паметта на загиналите и да изразим признателност към пострадалите. С тази мисъл
и с помощта на Столичната Колегия на Българския Лекарски Съюз колеги направиха
проучване, което не претендира за пълнота, но дава представа как и лекарското
съсловие е било обект на комунистическия геноцид. Съставителите предполагат, че
този списък ще бъде разширен и допълнен от онези, които ще си припомнят и за
други жертви.
Досега
са събрани и документирани данни за 618 лекари и студенти по медицина,
репресирани по различно време, степен, вид и продължителност, представени в
подробен списък по фамилни имена.
Общо
в затвори са били задържани за различни срокове 71 лекари и студенти, а и в
концентрационни лагери са били общо 86 души.Но тъй като едно и също лице
понякога е било и в затвор и на лагер, а е имало и други репресии, не бива да
се прави механичен сбор на посочените цифри. В случая се работи на принципа
"Case Register".
Разполагаме
с данни, че повече от 45 души, лекари и студенти, са били убити или безследно
изчезнали, а за други не е установена причината за смъртта им.
На
други жертви смъртната присъда е била променена на "доживотен затвор",
но те са били поставени при такива тежки условия, че от инквизиции и настъпили
болести в занданите са живяли кратко време и формално са били обявени за
"починали в затвора" или съответно в лагера, без да се обявява
истинската причина за смъртта им. На смъртния акт на екзекутирания през 1969 г.
д-р Радан Сарафов (виж приложенията) , дори не е отбелязана причината за
смъртта, което най-малкото е неверно подаване на данни в официалната
демографска статистика.
Повече
от 300 студенти са били изключени от Медицинския факултет. Много по-голям е броят на
уволняваните и ограничаваните в професионалният растеж, вкл. получаване на
научни степени и звания или заемане на ръководни административни длъжности.
Техният брой е значителен, но тежестта на репресията е по-лека и затова не
всички са включени в списъка.
Голяма част от известните и добри специалисти
бяха уволнени или премествани да работят в други селища и здравни служби.
Видни
преподаватели - професори, доценти, асистенти и др. бяха обявявани за
"народни врагове". Следваха различни административни и професионални
репресии.
Твърде
активно и бързо след 9.09.44г. към всеки факултет се създава
"Отечественофронтовски" (ОФ) комитет, който, изпълнявайки поръчките
на комунистическата партия, посочва поименно кои преподаватели как да бъдат
отстранени от работа, т.е. предлагат различни форми и степени на политически
репресии. БЛС, основан още през 1901 г с председател през 1944 г. д-р Ив.
Койчев, също репресиран, настойчиво се опитва да омекоти политическите
квалификации в предложението за репресии, но въпреки това в доклада на
тогавашния министър на народното просвещение Ст. Чолаков "За наказание на
преподаватели от Софийският университет по Наредба-закон за чистката"
(18.11.1944г.) всред посочените 42-ма преподаватели 14 (т.е. 1/3 ) са от
Медицинския факултет! Част от тях направо биват уволнени, а някои дори включени
в т.нар. "народен съд" напр. Проф.Ал. Станишев и др.
Други
преподаватели отначало биват "отстранени" за няколко семестъра, а
скоро след това, с други заповеди, техните наказания са заменени с уволнение. В
огромното научно проучване "Съдът над историците"(п/р на В.
Мутафчиева,С. 1995 г. ) читателят може да намери (виж приложенията) преки
доказателства за тези престъпни деяния, поставили началото на "ликвидиране",
"обезвреждане" и пр.на голяма част от българската интелигенция.
Позорно
е, че тази книга съдържаща неопровержими доказателства не придоби заслужената
гражданска популярност.
На
няколко пъти са провеждани масови "чистки" всред студенти-медици т.е.
всред бъдещите лекари - през 1945, 1947, 1949 (прословутата заповед № 71 от
с.г. на Ректора на Софийския Университет), 1950 г. (заповед № 27 от 18.08.
същата година, зап. № 1481 от 14.12.с.г.), 1951 г. (зап. № 131 от 30.10 с.г.),
1956 и други години списъците с десетки и стотици имена бяха
"обявявани" като бяха залепяни на дървена ограда или по стените на
сгради от Медицинския факултет. Студентите търсеха имената си и научаваха, че
вече са "изключени студенти", че нямат право да продължат учението
си.Това е брутално, незаконно и антихуманно нарушаване на общочовешкото право
на образование! Но кой по онова време въобще се съобразяваше с правата на
човека. За някои тази "административна" процедура беше предшествана
от изключване от младежките организации. Малцина оставаха само с това
"дамгосване" и трепетно очакваха да си видят имената "на стената
на плача". Административната мярка се мотивираше най-често с чл. 40 и 41
от тогавашния ЗВО (Закон за висшето образование). Студентът не получаваше писменна
заповед за своето изключване, просто му се отнемаше студентската книжка. Да
получи удостоверение за изключването си стана възможно едва след 1990 г. При
"по-специални" случаи изключванията ставаха и индивидуално. В
главните книги на факултетите не винаги е вписана точната причина -
политическата репресия - лишаване от право да получи висше образование. На
някои студенти е записвано "напуснал" , "прекъснал",
"не се явил на изпити", а в същност студентът е бил осъден и дори
вкаран в затвора (напр. студентът Ивайло Николчев- виж приложенията), лишен от
граждански права, изпратен на лагер изселен и пр. Някои от изключените студенти
след дълги митарства по държавни и "партийни" местни и централни
институции биваха "възстановени". На други биваше разрешено да се
"запишат в друг факултет" напр.от София в Пловдив или обратно
(Георгиев и С. Петров) или друга специалност (от хуманна медицина - във
ветеринарна медицина или стоматология). На трети беше разрешавано да се явяват
отново на кандидат-студентски изпити, за да бъдат приети като нови студенти във
Висше учебно заведение. Изключванията ставаха най-често по доноси от колеги или
от "кварталната ОФ организация". Решаващо значение имаше
"семейният произход" - дете на кулак, царски офицер, търговец,
народен враг не можеше да получава висше образование. И до сега може да се
срещнат хора с пречупена съдба, обезличени, с нереализирани способности, на
които не бе дадена възможност да продължат образованието си.
В
Медицинският факултет бяха разкрити няколко антикомунистически групи. Участвуващите
в тях бяха осъдени на различни срокове затвор или бяха въдворявани в лагери.
Разполагаме с имена, документи и доказателства за голям брой репресирани лекари
и студенти, станали жертва на доноси, клевети и интриги (виж в приложенията:
Пиер Николов, Й.Георгиев, Б. Каролев).
В
нашия списък са включени и някои спорни личности.
От заблуда или кариеристични
подбуди, под влияние на тежки инквизиции и заплахи, психично и телесно изтощени
са приели да служат и доносничат на комунистическите структури и тоталитарен
режим. По късно някои от тях стават жертва на собствените си
"другари". Така или иначе те са били репресирани, били са в лагери
или затвори и затова са споменати. Ние не сме съдници до определяме кой за
какво е виновен, а излагаме само факти и затова някои са споменати.
Обществеността или съответни държавни или граждански организации следва да
преценят дейността им и да направят съответни заключения и характеристики.
Авторският екип очаква да се появят мнения и становища по повдигнатите въпроси,
както и дава право на всеки свой член да изкаже особеното си мнение (виж
приложенията).
Според
събраните от нас данни, както бе посочено по-горе, изключените студенти по
медицина в София и Пловдив са повече от 300. От тях 121 несправедливо и само по
политически причини не завършват следването си по медицина..Това жестоко
наказание променя съдбата на голям брой млади хора. Обстоятелството, че повече
от 160 са възстановени през следващите години доказва, че за мнозина
"грешката" е била поправена. Но огорчението, обидата и стигмата
"изключен студент" остават за цял живот.Успехите в професията, които
тези хора постигат показват,че те са имали способностите да следват и завършат,
някои дори да се хабилитират (Шишков, Козаров, Мушмов, Никифоров и др.).
В
Медицинския факултет, комунистическите младежки организации направиха мрежа от
доносници което създаде дух на несигурност, недоверие, подозрителност и страх
от репресии и психологически терор.
Професор
Иван Москов с основание твърдеше и преподаваше, че "медицината е наука,
изкуство и професия".
Медицинската
наука бе заставена да се преустрои по съветски образец и да бъде изцяло
подчинена на интересите на тоталитарното управление.
За
да бъдат отпечатани, почти всички научни публикации трябваше да започват или
завършват с хвалебствия за водещата роля на комунистическата партия, нейните
лидери,псевдонаучните постановки на диалектическия материализъм., учението на
Мичурин и Лисенко, О. Лепешинская, И.П. Павлов, на когото, наред с
хиперболизация на отделни постижения, приписваха твърдения, които той самият не
беше изказвал.
Трагедията
на медицинската наука не завършваше с нейното подчиняване на съветската
доктрина. Всеки опит да бъде представен напредъкът в науката извън съветската
медицина бе ограничаван до степен на пълна забрана. Привилегированите
комунистически активисти не притежаваха и не можаха да придобият необходимите
качества на преподаватели, клиницисти, организатори и изследователи.
Във
всички научни звена: секции, отдели, катедри, факултети, институти бяха изградени.специални
структури, които грубо цензурираха научната продукция.
Без тяхното писмено
съгласие, че "не съдържа държавна тайна" не можеше да бъде отпечатана
никаква научна статия,монография,книга и пр., а дори авторът не можеше да
пътува на конгрес или за друга научна проява.
Научните
планове бяха съобразявани с повелята на комунистическата партия и на съветските
догми.
Стигаше се до позорни извращения. Например проф.Н. Шипковенски бе
поставен под политически натиск във две специално организирани
"сесии". Обвиниха го, че недостатъчно внедрява Павловското учение,
диалектическия-материализъм и т.н. и прокарва идеи на "западната
наука". Неговата монография върху оригиналната "освобождаваща
психотерапия" бе отпечатана два пъти на немски език (веднъж в Източна и
веднъж в Западна Германия), на английски език и дори на японски език., но и до
сега тя не е отпечатана на родния му български език.
На
световно известният български психоневролог и морфолог, директор на
невропсихиатричната клиника на Софийския Медицински Факултет доц. Ангел Пенчев
веднага след 9.09.1944г. е отнето научното звание и е понижен. Едва след
намесата на международни организации му разрешават да замине за чужбина, където
той довършва една цяла книга от многотомното немско издание "Handbuch fur Neurologie".
Научното му звание бива възвърнато, но той никога не можа да се върне в
родината си и завърши земния си път в Южна Америка.
Срещу
проф.д-р Радой Попиванов, по-късно дори академик и Министър на Народното
здраве, тоталитарният режим също устрои "специална сесия", на която
несправедливо бе критикуван по основни постановки и заради лични постижения в
областта на медицинската и обща генетика. Неговият предшественик проф. Методи
Попов също не бе пощаден от подобен род псевдонаучни обвинения.
На
известните български учени-преподаватели проф.К. Чилов, проф. А.Клисуров и др.
бяха организирани специални "бойкоти на лекции", описани твърде
картинно от д-р Г. Икономов във в-к "Летописи", като целта на
"бойкотите" беше тези преподаватели да бъдат отстранени от процеса на
обучение.
Докато
науката и образованието в България системно понижаваха нивото си, децата на
ръководните комунистически деятели по правило се изпращаха да учат в реномирани
западни университети, добиваха знания там и сега са част от "ръководните
кадри", които ни управляват и правят реформите в здравеопазването.
Икономическите
репресии проличават особено ярко от следните примери.
До
1949 г. функционираха стотици частни лекарски кабинети и десетки частни болници
напр. по акушерство и гинекология, психиатрия, педиатрия, оториноларингология и
др. Тези болници бяха одържавени, конфискувани и ограбени "без право на
компенсация". Техните притежатели бяха изселвани и често оставаха без
работа (примери: Л. Русев, Б.Тричков, Н.Пасхов, Попов, Михайлов, А.Стамов и др.
- в София; Н. Хаджигенчев, А. Алексиев,Р. Савов, Х. Дичев и много други - в
страната). Частната практика бе крайно ограничена и окончателно премахната.
Лекарят
стана чиновник. Заплащането на неговия труд дори в държавните медицински служби
слезе на едно от последните места в класацията на заплатите по професии. Като
подигравка бяхме включени в единен профсъюз с бръснарите, теляците и
работниците по чистотата. И до сега, повече от 10 години след обявяването на
"промените" в икономиката, политиката, науката и пр. се прикриват
данните за репресиите върху лекарите и другите медицински професионалисти.
Жертвите на убийства с и без присъда, следствия, дознания, клевети, затвор и
лагери, изселвания и изключвания, телесните и психични изтезания, безследно
изчезване,експроприация на имотите.
Отрицателните последици, върху цели
фамилии, в дългогодишен период - всичко това трябва да бъде обобщено и
заклеймено!
Лекарската
професия е една от най-хуманните. Зад всяка разбита лична съдба се крият хиляди
страдания на цели семейства и родове.
Последиците
от моралния и икономически тормоз се пренасят и върху семействата на жертвите.
Така броят на репресираните става още по-голям.
Медицината
като наука и практика бе поставена под пълна зависимост от съветския модел Показателен
е случаят с д-р Фр. Фратев, представен в приложенията.
Подготовката на
достатъчен брой специалисти не отговаря и до сега на изискванията на световните
стандарти.
Извършени
бяха злоупотреби с медицината и по-конкретно с психиатрията, но това е въпрос,
който изисква отделно проучване. Такова проучване е проведено в Китай
(Dangerous Minds, Political Psychiatry in China Today and its origins in the
Mao era, Human Rights, 2002).
Убийството
е най-тежката форма на репресия Животът на човек може да бъде отнет по различни
начини. Да убиеш човек е престъпление, но да убиеш лекар е двойно престъпление
защото лекарят е посветил живота и дейността си на здравето и живота на хората.
След
демократичните промени през ноември 1989 г. в България смъртната присъда бе
отменена със закон, в хуманния стремеж да се предотврати насилственото
прекъсване на живота дори на лица извършили престъпление.
По
време на комунистическия терористичен режим смъртната присъда бе широко
прилагана главно по политически причини. Нещо повече - политическите противници
на комунизма както и всички свободомислещи хора можеше да бъдат убити дори без
съд и без присъда - на улицата или където и да е, за да бъдат отстранени.
Данните
на нашето проучване са събрани от различни мемоарни, исторически и
административни публикации и източници (виж частта Библиография) както и чрез
интервюта със съвременници и родственици на жертвите. Повечето от убитите са
"ликвидирани" като изненадващо са отвличани от домове, месторабота
или другаде без обяснения и без спазване на елементарните човешки права.
От
семейната трапеза д-р Буков е отведен от въоръжен цивилен за"малка
справка" в милицията. Заедно със други съграждани е хвърлен в шахтата
"Св. Ана"- мини Перник, където е доубит с камъни.
Няколко
десетки граждани на Дупница ,между които и двама лекари - д-р Н. Трайчев и
негов колега са отведени още на 3.10.1944 г.,в неизвестна посока и без да бъдат
съдени са убити. На ревера на доктора е закачено джобното му фенерче, за да
служи като ориентир в нощния разстрел. Синът му е изключен, студент-медик, а
дъщеря му е изключена от Университета, и е лишена от правото да завърши висше
образование -филология.
Проф.
д-р Александър Станишев - световно известен хирург, е екзекутиран на 1 срещу 2
февруари 1945 г от т.нар."народен съд" заедно с десетки народни
представители, регенти, министри и др. Професорът е бил принуден да установи
смъртта по отделно на всеки разстрелян, за да получи накрая своя куршум. Каква
професионална и гражданска издържливост е притежавал, за да преживее всичко
това в последните си часове! След 1990 г. повечето от убитите по този процес са
реабилитирани, но такъв "жест" не може да върне живота им.
Д-р
Илия Велков от Видин е пребит с лопата, избождат очите му,отрезват ушите му, и
накрая го насичат на парчета с брадва.
Д-р
Никола Хаджигенчев е убит на 26.ІХ.1944г. без да бъде съден, а бива включен в
процес месеци след неговата смърт, за да получи "официална" смъртна
присъда, като оправдание за незаконното му убийство.
Клиниката му е одържавена.
Синът му е изключен студент по медицина, но успява да излезе от страната.
Драстично
изпъква очевидната тенденция за геноцид на цели семейства убити и изобщо на
репресирани: единият син на проф. Станишев е изключен студент по медицина и до
края на живота си работи като шлосер, другият успява да избяга от България,
завършва медицина и остава завинаги в Германия.
Подобен
модел на геноцид е прилаган и при репресирани с други професии - журналисти,
общественици и др. (Бадев, Крапчев, Йоцов и пр.): изключен от Медицинския ледствие
и затвор и никога не му е позволено да завърши медицина.
Тримата
способни студенти братя Мушмови биват изключени и по-късно възстановени. Брат и
сестра Владкови - също.
Осъден
на 15 години затвор д-р Димитър Георгиев е убит в искърското дефиле.
Студентът
Никола М. Николов е осъден от военен съд през 1949 г. екзекутиран през 1952 г.
Екзекутираните студенти са най-малко четирима.
Д-р
Томов е екзекутиран в ломския затвор заедно със Ст. Шабанов.
Не
е малък броят на убитите при инквизиции по време на следствие (Д-р Генов, д-р
Мировенски и др.).
Особено
драматичен и политически усложнен е случаят с лекари и студенти, които имат
българско самосъзнание, но попаднали в лапите на титовските комунисти.
Повечето
от тях са убити със и без "присъда". Д-р Панайот Хитров е убит през
1945 г. На някои жертви смъртните присъди са заменени със "доживот".
Обаче условията ,при които са били оставени в Идризово и други затвори са били
толкова непоносими, че тези жертви са се разболявали тежко, живота им е бил съкратен
и са умирали не от изпълнение на смъртната присъда, а от инквизициите и от
занданите, в които са изтърпявали наказанието си (д-р Ст. Боздов, д-р Г.
Александров, д-р Т. Гичев, д-р Б. Попгьорчев, Б. Светиев, д-р К. Тренчев, д-р
А. Татарчев и др.).Студента-медик Г. Костуранов от процеса на т.нар.
"Струмишка петорка" е подложен на тежки инквизиции - избождане на очи
и отрязване на ръце и е убит на 13.08 1951 г. Погребан е в общ гроб заедно с
други четири жертви.Този гроб е взривен наскоро след това.
Нечовешка
жестокост е проявена към група затворници в новогодишната вечер на 31.12.1951
г. Те били насилствено вкарани в дълбоките ледени води на р. Вардар, за да
извадят с голи ръце потънал трактор. Всички са поразени от студа и получават
различни степени на измръзване.
Известният и уважаван от всички д-р Васил
Андонов Иванов, духовен крепител на затворниците, с последни сили,преди
смъртта, с дълбока мъка изрича "Българио, дали виждаш" ! ! ! Само
несломимият дух е крепил тези мъченици. Тези и други зверства са описани в
книгата на К. Църнушанов "Македонизмът и съпротивата на Македония срещу
него".
Подобно
мъчение чрез замръзване е извършвано и във водите на Дунава през зимата
(случаят с "понтона край Белене"). Известни са най-малко два други
случая на убийство чрез замразяване и в други концлагери. Една от жертвите е
студента -медик Иван Антов Стефанов от с. Макреш,изпратен в лагера Белене.
Завързан е на стълб и заливан с вода през студената зима на 1962 г. докато се
превръща в леден блок и така умира.
Д-р
Труфи А. Тенев, скоро след 9.09. 1944 г. е тежко инквизиран и убит е хвърлен в
кладенец. Частната му клиника е експроприирана.
Д-р
Фильов от Казанлък, като затворник в Сливен е извикан една нощ, да установи
смъртта и подпише смъртен акт с неверно съдържание относно убийството на
социал-демократическия лидер Кръстьо Пастухов ,който всъщност е удушен от
криминален затворник. Д-р Фильов получава "вътрешно допълнително
наказание" - 10 дни карцер. Този случай е описан от Марко Иванов в книгата
"Рушители и бранители на България" стр.277, както и във в-к
"Истина" бр.9 2000 г. от друг автор.
Д-р
Петко Момчилов - известен културен и обществен деятел в Ямбол, по лъжливи
обвиненения за "католически заговор" е осъден и екзекутиран през 1951
г.
Д-р
Петко Балкански -д-р по медицина и д-р по право, бивш народен представител е
осъден. Предлагат му да работи като лекар в затвора по време на изтърпяване на
наказанието , но той достойно отказва "такава привилегия" и е
изпратен на обща работа, заедно със всички останали затворници.
Д-р
Любен Бурмов, хирург в санитарния влак на БЧК , е отвлечен от съветски отряд на
НКВД във Виена и прекарва 7 години в лагери в Сибир. Освободен след смъртта на
Сталин, той е върнат в България и въдворен във Брезник, без право да напуща
града.
Студентът-медик
Борис Досев Каролев от Плевен, ранен при Бяла Паланка на 9.10.1944 г. като
участник в Първата фаза на войната срещу Германия, бива изключен вече в ІV-V
курс и въдворен в лагер Белене от 1949 до 1951 г.
Никога не му е разрешено да
завърши висшето си образование и докрая на живота си работи като фелдшер.
Прилагат се документи, отпечатани във в-к "Анти" бр.22 от 2001 г.(виж
приложенията).
Трудно
ще се намери в световната история такъв широк диапазон на различни телесни и
психически инквизиции и начини на осмъртяване, както това е практикувано в
комунистическите "места за лишаване от свобода"Тези инквизиции са
прилагани не само към лекари и студенти -медици, а към всички жертви попаднали
в лапите на палачите.
Немската журналистка Соня Зюс,
описва подробно подобните действия на ЩАЗИ в ГДР.
Известни
са и случаи, при които има сериозни съмнения за насилствена смърт:
д-р
Диньо Гочев - известен земеделски деец, подложен на тежък побой в лагер,
получава мозъчен инсулт, бързо е изпратен у дома, за да умре там.
Д-р
Никола Грозев, един от почти постоянно пребиваващите в лагери и затвори -
София, Русе, Шумен, Пиргово, Парапуново, Белене и др. - е пряк свидетел на
тежките телесни и психични последици от инквизициите, защото като лекар е
оказвал възможната медицинска помощ на стотици жертви. Ампутирал е замръзналите
крайници и премазани ръце и крака. Той е извършил успешна операция на остър
апендисит с джобно ножче. Условията и инструментариума не са позволявали
достатъчна медицинска намеса.В последното си слово д-р Грозев описва десетки
примери на тежки последици от инквизициите, при които не му е било възможно да
окаже медицинска помощ и да спаси жертвите.
Списъкът
не е пълен и е едно доказателство за безсмислената жестокост на развилнелите се
представители на т.нар. "народна власт".
Интересно
е какво мислят и сега как оценяват постъпките си извършителите и подбудителите
на тези терористични актове.
Спасение
от комунистическия терор са намерили много лекари и студенти, които често с
риск на живота си са успявали да преминат опасностите на "желязната
завеса" спусната около нашата страна. Те са наричани "емигранти,
бегълци, невъзвращенци, врагове на народа, родоотстъпници, шпиони, вражески
елементи" и с различни други епитети. Трудният и нерадостен залък в чужда
страна, лишени от най-близките си, от роден дом, често оставили деца и
родителите си те са поемали риска да се утвърждават професионално и граждански.
В различни държави се учредяват български емигрантски групи, които се заемат с
тежката задача да възстановят свободата на родината и да облекчат положението
на останалите в нея. За съжаление пълно единство на емигрантските групи не е
постиганто. Те са се разделяли дори в чужбина по тесна партийна принадлежност:
земеделци, монархисти, легионери, демократи, социалдемократи и пр. Това е една
от основните причини дейноста им да не постигне желания успех. Но много имена
на наши сънародници стават известни с научните си постижения в чужбина : д-р Г.
Паприков издава монографичен библиографски справочник "Трудове на
български емигранти" за периода от 1944 до 1986 г., когато той умира. Тази
безценна книга има висока научна и библиографска стойност, защото в нея,освен
заглавията и авторите са представени и кратки анотации на изданията във всички
клонове на науката и публицистиката.
Тончо
Бабуков твърде старателно ръководи и отразява печатната и обществена дейността
в земеделските среди във Франция и Централна Европа.
Д-р
Марин К. Чолаков, обявен за гурбетчия и невъзвращенец в условията на емиграция
изяснява границите и проблемите на психопатологията на комунизма в статии и
отделно издание на български език издадено в Германия.
В
най-новата си творба "Между двете хемисфери" дипломираният в София, а
по-късно и в Канада български психиатър д-р Любомир Канов, преминал през
преизподнята на българските следствени, съдебни и затворнически болшевишки
институции, описва, че там се е срещал "с чудовища" и говори "за
болестта сталинизъм" и за "оздравяване" от нея. Подобно
твърдение, че "комунизмът е зараза" споменава и професорът по съдебна
медицина Г. Цеков. Той заявява още, че "сега някои неща може да звучат
смешно, но тогава никак не бяха смешни".
Е.
Стателова и В. Танкова през 2002 г. правят твърде подробен преглед и анализ за
научното творчество, обществено политическата дейност и организациите на българската
емиграция в книгата си "Прокудените".
Това
говори, че въпреки трудностите на емиграцията, българските лекари като част от
българската интелигенция не са преставали да творят не само за личен
просперитет, а и да запознават световната общественост с проблемите на България
под комунистически терор.
Съветския
модел на образование се отрази пагубно върху подготовката на бъдещите лекари.
Хорариумът на образованието по медицина в България от разглеждания период от
1944 до 1989 г.и до днес не отговаря на световните стандарти. Това е една от
основните причини дипломите за завършено Висше Медицинско образование в
България да не се признават, а е наложително да се държат допълнителни изпити и
допълнително обучение. Например в България дълги години не се преподаваше
медицинска етика, генетика, психология, а в много други дисциплини
(хирургия,психиатрия, педиатрия и пр.) времето за обучение е по малко от
изискваното. За сметка на това, обаче, българският студент изучаваше и полагаше
изпити по Диалектически и исторически материализъм, История на ВКПБ, БКП и пр.
От
всички 618 репресирани, 34 са хабилитирани в България или чужбина по някое
време на своя професионален път. Някои от тях са репресирани като професори и
доценти, други се хабилитират към края на трудовия си стаж след като са имали
вече някаква репресия, напр. изключени. Това показва какъв висок научен
потенциал са притежавали тези лица.
Известен
е случаят с професорът по физиология.д-р Тодор Гоцев.Очевидци сме, когато преди
започване на една от неговите редовни лекции, на катедрата застана един студент
от специализираната група по "бойкотите".
Той го обвини, че е
проводник на идеалистически и западни идеи, защото на първата страница на
написания от професора учебник е отпечатал класическата в науката фраза
IGNORАMUS ET IGNORABIMUS ("непознато и непознаваемо" - в смисъла на
това, че пред науката има още непознати неща). Студентът нагло заяви, че при
материализма не може да има непознати неща. Целта беше проф. Гоцев да бъде
отстранен. Какво незнание и гавра с науката!!!
Заради
научен спор, за постиженията на Лисенко, д-р Константинов е уволнен, отнемат му
се лекарските права, и той е принуден да стане общ работник в
"Бакелиткооп" и отдел "Чистота".
Д-р
Петър Х. Митов от гара Пирин, като Горянин в четата на Герасим Тодоров получава
смъртна присъда № 44 по НОХ 500 от1948г. В процеса са включени 78 подсъдими от
Горна Джумая. Присъдата на д-р Митов е заменена по-късно с "доживот".
Жените
лекарки и студентки не са пощадени: Д-р Стоянка А. Ангелова - осъдена по Асеновградски
Горяни "Национален Християнски Кръст" на 3 год. затвор; Д-р Блага
Попова - въдворена в лагер; Д-р Здравка Петрова Крачунова - лагер в с. Босна и
др; Голям е броят на изключените студентки (виж списъка).
БЛС
като съсловна организация също е подложен на тежки репресии. Неговият
председател Д-р Иван Койчев е арестуван, следствен и на 28.09.1944 г.
"отстранен" от председателството на Съюза съгласно Заповед 201/
8.12.1944 г. на тогавашния Министър на вътрешните работи Антон Югов. Няколко месеца
е в неизвестност и е открит от близките си в лагера Белене. Цялото имущество на
БЛС е експроприирано и до сега не е върнато. БЛС е притежавал недвижими имоти,
най-често като дарения. Според Протокола на Проверителния съвет при официалното
предаване наимушеството активите на БЛС са възлизали на повече от 42 милиона
тогавашни лева. Обобщено през 45 годишния период на комунистическата диктатура
върху целия български народ са прилагани различни форми и степени на репресии:
телесни репресии - убийство без присъда; със присъда
-
екзекуция със предхождащи инквизиции
тежки инквизиции със сериозни
телесни (и психични) последици, които водят до нарушаване на телесната цялост
като жесток побой; отрязване на части от тялото - крайници, уши, нос, избождане
на очите, счупване на ребра, кости и гръбначен стълб водещи до трайна
инвалидност. При отделни лица същите методи са
довели до средни и по-леки телесни увреди
въздействия с електрически ток
върху различни части на тялото
- изгаряния с нажежени
остриета,запалки, горящи цигари и вряща вода
- замразяване до превръщане в
леден блок, замразяване на крайници в карцери и реки
- химически и други въздействия -
отрови и химикали в храна и в дишания въздух, радиация (работа в радиоактивни
мини)
- убийства обявени за
самоубийства, за опит за бягство, нещастен случай, трудова злополука, безследно
изчезване
- психични въздействия: заплахи, тормоз, самота, безсъние,
инсценировки за инквизиции на близки, за разстрел
- сексуално насилие под различна форма
- социални - изселване, уволнения, наказания,лишаване
от право на образование, труд, дори на престой в определено населено място;
затруднения за пътуване в чужбина; забавяне на квалификация и професионална
реализация вкл. хабилитация и повишаване; във военен чин; военна служба - в
трудови войски; скалъпване на съдебни процеси въз основа на клевети и доноси
водещи до затвор и дори до смъртни присъди, работа при лоши условия
- Икономически: отнемане
на собственост - жилища, имоти, клиники, кабинети, право на практика,
задължително финансиране на държавата, чрез наложени "заеми"; грабежи
под форма на обиск и др.
- Въведено бе задължително
"изучаване на марксизмо-ленинизма" от преподавателите и студентите
във всички учебни заведения в страната.
Във в-к "Свобода" бр. 8
от 17.09.1944г. е обявена "важна лекарска конференция" за 19.09.1944
г. (т.е. само 10 дни след официалния политически преврат).
От приложението читателят бързо
може да разбере кои са истинските причини за бързото произвеждане на "нови
преподавателски кадри" т.е "присвояването" на научните титли
професор и доцент на хора без достатъчен преподавателски, клиничен и
научно-изследователски опит, но верни на комунистическата партия.
Това приложение съдържа и твърде
интересни данни как изведнаж от ефрейтор се става капитан, от запасен майор -
направо генерал (Кирил Станчев, Крум Лекарски, Стоян Трендафилов и др.) т. е.
системата за бързо, служебно и незаслужено издигане става ръководно правило за
комунистите и техните сътрудници.
Здравеопазването бе подчинено
изцяло на механичното пренасяне на т.нар. съветски опит. Под лозунгите за
доближаване на медицинската помощ до населението бяха построени десетки здравни
служби по селата, които станаха ненужни, поради масовото прехвърляне на
населението към градовете и заводите.
Достъпът на обективната информация
за световните достижения в медицината ставаше все по труден.
Съдадоха се касти
и нива на по-добро и привилегировано обслужване и лекарство-снабдяване - напр.
профилирани болници и санаториуми, поликлиники, спортни бази, почивни домове и
др. обслужващи само правителствени и партийни дейци и т.нар. активни борци
против фашизма и капитализма. Изпращането за лечение в чужбина ставаше чрез
комисия, която приоритетно обслужваше тези специални контингенти.
Разглежданата тема е част от
световния проблем за комунистическия холокост и изсква пълен достъп до
множество документи и документални източници включително от т.нар."
секретен фонд ".
Този текст е първият опит да се
достигне до пълната и обективна истина и представлява първото издание на един
бъдещ огромен труд. Задача на нашите последователи е да го завършат.
Признателност
почит и уважение към пострадалите, следва да бъдат изразени чрез поставяне на
МЕМОРИАЛ, посветен на техните страдания и техните усилия за достойно човешка
съществувание. (виж приложението за решението на Академичния Съвет на Софийския
Медицински Университет).
Ние
не търсиме отмъщение или наказания. Търсим и доказваме само истини, които се
прамълчават, които са преживяни и несправедливо са променяли житейския път на
множество хора свързани с медицинската професия.
Идните
поколения трябва да знаят цялата обективна истина за репресиите върху
медицината и медицинските служители в политическа, икономическа, социална,
научна , образователна и човешко-етична насока.
Ние
не сме съдници. Само историята, истинската и обективна история има правото да
определи какви процеси в човешката общество са протекли и какви са техните
последици.
Използвани са данни , отпечатани в близо 50 официални сборници, монографии,
мемоарни и други издания, наред с повече от 100 публицистични статии и спомени
(особено тези на Светозар Дърваров и др.) във вестници и списания и
многопрофилни издания: Демокрация, Про&Анти, Прелом, Свободен Народ, Един
Завет, Борба, Трибуна медика, Български лекар, Летописи на БЛС и др., които са
посочени на съответните места в книгописа и в колоната източници. Проведени са
и лични интервюта и са получени много писма и документи от репресирани и техни
близки. Широк отзвук всред обществеността се появи в резултат от статии,
материали и научни доклади, популяризирани и чрез телевизионни и радио
-предавания, и на научни форуми ,напр. научна конференция в Боровец (7-9 юни
2002 г).; Тематична конференция на софийското психиатрично общество на 25
октомври 2001 г.; Конференция във Велико Търново през септември 2002 г. и др. ,
в които са участвали членове на изследователския екип.
Всеки
член на изследователският екип има право да изкаже свое лично отношение и
съображения по отделни въпроси на проблема. Окончателният текст на настоящата
публикация е изготвен от (по азбучен ред на фамилните имена) Цв. Гайдаров, Д.
Козаров, М. Маджаров, К. Миленков, Н. Предов и М. Русев
При
събирането на данните са взели участие и: проф. д-р Г. Марков и г-н З.
Фурнаджиев, г-н П. Огойски, проф. д-р М.Огнянов, д-р Й. Дучевска, проф. д-р П.
Помаков, и мнозина други, на които се изказва специална благодарност.
Особена
признателност заслужава помощта на Ректора на Медицинския Университет - проф.
Вл. Овчаров, Декана на Медицинския Факултет - проф. Н. Цанков, прокуристът на
Александровска болница - проф. О. Хинков и др.
Дълбока
благодарност за оказаното съдействие се изказва на Столичната Колегия на
Българския Лекарски Съюз, без чиято помощ това издание трудно би се
осъществило.
Авторският
екип моли за извинение, че в текста са допуснати редица непълноти или неточности.Събирането на информация продължава.
Всички допълнения и уточнения,
които желаещите искат да направят може да се изпратят на следния адрес:
БЪЛГАРСКИ ЛЕКАРСКИ СЪЮЗ - СТОЛИЧНА КОЛЕГИЯ
бул. "Евлоги Георгиев" № 108, София 1505, Ет. V тел. 944-63-41 и
946-32-63
"Български
лекари и студенти по медицина - Жертви на комунистическия терор 1944-1989",
София, 2003
Под
редакцията на проф. д-р Кирил Миленков, дмн; Авторски екип: Проф.д-р Кирил
Миленков, дмн,
д-р Николай Предов, д-р Цветан
Гайдаров,
проф.д-р Димитър Козаров, дмн,д-р
Методи Маджаров
д-р Милко Русев.
При събиране на данните са взели
участие: Проф.д-р Георги Марков дмн, г-н Захари Фурнаджиев, г-н Петко Огойски,
проф. д-р Михаил Огнянов, дмн,
д-р Йонка Дучевска, проф.д-р
Петър Помаков и много други, на които се изказва специална благодарност.
