ПРЕОСМИСЛЯНЕ НА ИСТОРИЯТА ~ ОТРОВНИ КОМУНИСТИЧЕСКИ МИТОВЕ

Поколенията българи, споходени от малшанса да получат своето образование през втората половина на XX век, бяха безмилостно бомбардирани от поредица от клишета и неистини за историята на Третото българско царство. Особено за времето от 1923 до 1944 година.

Вероятно мнозина си задават въпроса на какво се дължи това, а и защо до ден днешен фактите за този период си пробиват път с толкова мъка. Нека потърсим обяснението.

През месец март 1919 година в Москва се създава Третият интернационал (Коминтернът). Чрез него болшевишката партия си поставя за цел да извърши световна революция и да съветизира света. За тази цел комунистическите партии в отделните държави са превърнати на практика в негови подразделения.

Загубвайки националния си облик, те стават обикновени брънки от една зловеща терористична машина. Една от тези партии е тази на комунистите в България, която от този момент започва да се нарича Българска комунистическа партия (тесни социалисти). За целите на световната пролетарска революция тя, както и нейните посестрими по света, е подпомагана от Москва с пари, оръжие и инструкции. И тя започва своята антибългарска дейност. За да придаде някакъв поносим образ на терористичните си действия, тя пуска в обращение поредица от митове.

„НА 9 ЮНИ 1923 ГОДИНА В БЪЛГАРИЯ Е УСТАНОВЕНА ФАШИСТКА ДИКТАТУРА". 

На тази дата е свалено от власт правителството на Ал. Стамболийски. Александър Малинов нарича земеделското управление „оранжев болшевизъм" заради антиконституционната и опасна за независимостта на Царство България политика, която освен всичко друго създава условия за възникване на съсловна тоталитарна система. Можем смело да кажем, че превратът на 9.VI.1923 г. попречва на болшевизирането на България и отваря пътя за национално обединение. А що се отнася до наличието на диктатура, само ще спомена, че след тази дата се нормализира политическият живот в България в условията на парламентарна демокрация.

Доказателство за това е фактът, че именно в периода 1923-1934 г. Обикновеното народно събрание завършва на два пъти своя мандат (1927 и 1931 г.) и са проведени редовни парламентарни избори, налице е опозиция, а комунистите имат своя парламентарна група.

„ПЪРВОТО В СВЕТА АНТИФАШИСТКО ВЪСТАНИЕ". 

По този начин комунистите определят предизвикания от тях по нареждане на Москва братоубийствен метеж през септември 1923 г., поставил началото на разделението на българския народ. За опровергаването на това недомислие е необходимо само да си зададем въпроса имало ли е въобще фашистка организация в България по това време, камо ли фашизъм на власт. За сравнение големият фашистки поход на Мусолини е извършен в края на 1922 година, т. е. фашизмът не е утвърден още дори в Италия. А пък Хитлер е все още неизвестен дори в Германия.

„ПРЕРАСТВАНЕ НА ФАШИСТКАТА ДИКТАТУРА В МОНАРХОФАШИЗЪМ". 

Това е периодът от 9.V.1934 до 9.IX.1944 г. За него е характерен личният царски режим и в най-лошия случай той може да бъде наречен полуавторитарен. Наистина по това време политическите партии са забранени, но техните водачи (Н. Мушанов, Ат. Буров, Ст. Мошанов, Ал. Цанков, К. Муравиев и др.) са приемани и изслушвани от Цар Борис III, а комунистите имат свои депутати в XXIV и XXV ОНС (до 1941 г.). Даже обявените от тях за фашисти легионери, ратници, паисиевци в определени моменти са преследвани от правителството. Освен това, в периода 1935-1941 г. България е в икономически и културен подем и е водеща на Балканите. А след обединяването на българските земи в периода 1941-1944 г. ("Велика България") е поставен венецът на политиката на Цар Борис III Обединител за мирно решаване на националния въпрос.

„ВЕЛИКОБЪЛГАРСКИ ШОВИНИЗЪМ". 

След покрусата сполетяла българите при подписването на Ньойския диктат на 27 ноември 1919 п, естественият стремеж на всяко родолюбиво българско сърце е ново обединение на българските земи останали под чужда власт. Подобен стремеж обаче влиза в остро противоречие с плановете на Москва за световна болшевишка революция, част от която е съветизирането на Балканите. И по тази причина всички пламенно изразявани патриотични стремежи и чувства, чувства на състрадание и съпричастност към подложените на икономическо, духовно и морално преследване българи от Западните покрайнини, Македония, Беломорието и Южна Добруджа, са принизявани и обругавани от българските национални предатели.

„ФАШИСТИ". 

За такива са обявени всички патриотични неправителствени организации - възникналите през 20"те години „Родна защита", „Кубрат". Всебългарски съюз „Отец Паисий", както и техните наследници от 30"те Съюз на българските национални легиони, „Ратници за напредъка на българщината", Български младежки съюз „Отец Паисий" и други.

„КУРС НА ВЪОРЪЖЕНА БОРБА" и „ВЪОРЪЖЕНАТА СЪПРОТИВА".  

Тук можем да посочим подривната дейност на комунистите спрямо българската държавна администрация. Това са различните групи диверсанти (парашутисти и подводничари) подготвени и изпратени от Москва през 1941 г., като всички групи са разкрити, а повечето от членовете им - избити и заловени в сражения с българската полиция. Като цяло тези събития не оказват никакво влияние върху нормалното функциониране на държавата.

„ПАРТИЗАНСКОТО ДВИЖЕНИЕ 1941-1944 ГОДИНА" и „НАРОДООСВОБОДИТЕЛНОТО ДВИЖЕНИЕ ВЪЗГЛАВЯВАНО ОТ БКП". 

Партизани комунистите наричат една незначителна група от морално и социално деградирали индивиди, наричани от народа „шумкари", поставили се организирано в услуга на чужда държава. В действителност това е една шайка от пладнешки разбойници подвизаваща се предимно в близост до неголеми населени места, мандри, хижи и занимаваща се с обири, мародерство и индивидуален тероризъм. За смелостта на тези „герои-освободители" можем да съдим по техните жертви - това са предимно представители на местната администрация, духовници, учители, както и изявени идейни противници - легионери, ратници и т. н.

Като цяло тези действия не могат по никакъв начин да предизвикат разстройване на държавната администрация, още по-малко пък да създадат условия за взимане на властта от комунистите.

„ИСТОРИЯ НА КЛАСОВАТА БОРБА". 

Това е историята на антибългарската (терористична и подривна) дейност на комунистите на територията на Царство България в периода 1923-1944 година.

„ОКУПАТОРИ". 

С това прозвище са означавани българската войска и българската администрация в Македония и Беломорието в периода 1941-1944 г.

„РЕВОЛЮЦИОНЕН ПРОЦЕС" и „РАЗГРОМ НА ФАШИЗМА И РЕАКЦИЯТА". 

С тези помпозни словосъчетания е характеризирана кървавата вакханалия непосредствено след 9.IX.1944 година, когато, без съд и присъда, по един садистичен начин, е ликвидирана най-будната част от българската нация. За сравнение - от 1923 до 1944 г. в България загиват по политически причини 3246 души, а за времето от 9 септември до 20 октомври 1944 г. -26 850 души. До 10 ноември 1989 г. техният брой нараства до над 31 хил. души.

В заключение можем да кажем, че в периода 1923-1944 година се извършва подготовката за съветизацията на България. И за да бъде прикрит истинският характер на дейността на българските национални предатели, се налага изработването на поредица от отровни митове, с чиято помощ да се обясняват техните терористични и противодържавни действия. Началото на митологизирането е поставено още на зловещата дата 9.IX.1944 година.

В своята книга „Безсъници" великият български мислител на XX век Стефан Попов пише следното: ,Да притежаваш истината и все пак да грешиш - тази измислица на обърканата комунистическа мисъл е много близка до психопатологията".

Бог да пази България!

 

Борис Вълчев, Клуб на летците „Кап. Д. Списаревски" „Съюзни вести” бр. 1, 2011 г.